Европейският парламент одобри нови правила за депортация на хора, които нямат право на престой в Европейския съюз, включително на кандидат-бежанци, получили отказ. За съгласувания със Съвета на ЕС текст гласуваха 418 депутати, "против" бяха 218, а други 30 се въздържаха. Регламентът трябва да замени действащата Директива за депортацията от 2008 г. и съществено разширява правомощията на европейските власти.
Едно от ключовите нововъведения е създаването на депортационни центрове извън пределите на ЕС . Там ще могат да бъдат изпращани хора, спрямо които вече е взето решение за депортация, ако Европейският съюз или отделна страна членка има съответното споразумение с трета държава. Непридружени непълнолетни лица не трябва да бъдат изпращани в такива центрове.
Такива центрове са нужни на ЕС преди всичко за случаите, к огато дадено лице вече е задължено да напусне Евросъюза, но е невъзможно да бъде депортирано директно в страната му на произход . Това може да се случи, ако страната на произход отказва да приеме своите граждани, не издава документи за депортация или ако експулсирането там би нарушило принципа "non-refoulement" – забраната за изпращане на човек там, където е застрашен от изтезания, преследване или нечовешко отношение. На практика такива хора могат да останат с години в ЕС без пълноценен статут и без възможност за легализиране.
Депортационните центрове в трети страни трябва да станат междинен механизъм за европейските власти: човек ще може да бъде изведен от територията на ЕС, дори ако не може да бъде изпратен в родината си. Правозащитниците смятат, че това не решава проблема, а прехвърля отговорността на трети страни и създава риск хората да бъдат изпращани там, където нямат никакви връзки, правна защита и реални гаранции за сигурност.
Новите правила увеличават и максималния срок за задържане под стража преди депортация. В момента в ЕС той е до 18 месеца, а според новия регламент може да достигне 24 месеца с възможност за удължаване с още половин година в отделни случаи. Забраната за влизане в Европейския съюз ще може да се налага за срок до 10 години, а за хората, които властите счетат за заплаха за сигурността – за по-дълъг срок или безсрочно.
Регламентът въвежда общоевропейска заповед за депортация : ако една страна от ЕС е издала решение за депортация, останалите държави ще могат да го използват , без да стартират отново цялата процедура. При все това, за момента няма да има автоматично задължително признаване на тези решения от всички страни в ЕС: по данни на Съвета на ЕС взаимното признаване ще остане доброволно, а Европейската комисия ще може да предложи то да стане задължително три години след влизането на регламента в сила.
Текстът все още трябва да бъде официално одобрен от Съвета на ЕС и да премине през юридическо-лингвистична редакция. След публикуването му част от нормите, включително разпоредбите за депортационните центрове извън ЕС, трябва да започнат да се прилагат веднага, а останалите – след 12 месеца.
Идеята за депортационни центрове извън Европейския съюз вече беше приложена от Италия . През април 2025 г. страната за първи път изпрати 40 кандидат-бежанци, получили отказ, в центрове за задържане в Албания . Първоначално се планираше тези центрове да се използват за разглеждане на молби за убежище, но италианските съдилища фактически блокираха тази практика и част от хората бяха върнати обратно в Италия.
Правозащитниците критикуваха този модел като нарушение на правата на търсещите убежище и предупредиха, че ако тази практика се превърне в норма, европейските държави ще могат да извеждат хора извън пределите на ЕС, без да се съобразяват с връзките им с конкретната страна и с рисковете за тяхната сигурност.
В Европейската комисия твърдят, че новите правила трябва да ускорят депортацията на хората, на които е отказано право на престой, и същевременно да запазят спазването на фундаменталните права, включително забраната за експулсиране там, където човек е застрашен от изтезания, преследване или нечовешко отношение.
Read the full article at Mediapool.bg →
BG