Първи страници на в. "24 часа"
"24 часа" в мейла ти.
Разберете големите новини от последното денонощие накуп
Запиши се
Първи е в принт класацията за достоверна информация, сайтът е веднага след големите телевизии и увеличава читателите си
Доверие към марката ни имат 42 на сто от аудиторията
Марката “24 часа” - хартиеният всекидневник и сайтът, е с най-голямо доверие и е най-търсеният източник за достоверна информация сред печатните издания и техните сайтове. Това показва за пореден път новият доклад на Института за изследване на журналистиката “Ройтерс” към университета в Оксфорд (Digital News Report) за 2026 г.
“24 часа” остава лидер в относително стабилния печатен пазар”, пише в доклада Лада Т. Прайс, старши преподавател по журналистика в университета в Шефилд. Тя е автор на анализа за България.
Доверието в “24 часа” е 42%, като същевременно 22% от аудиторията четат хартиения вестник като източник на новини, а 26% се информират от онлайн платформата. Данните показват, че и онлайн, и принт медията ни увеличава аудиторията си спрямо миналата година - съответно с 2 и 1%.
Така броят на читателите и доверието им в “24 часа” го превръщат в
най-авторитетната независима медия у нас
и най-търсената медийна платформа сред печатните и онлайн изданията.
Седмичникът “Капитал” е със същото доверие - 42%, но е значително по-малко търсен в хартиен (7%) и онлайн вариант (11%).
Сред останалите печатни издания с 43% доверие са регионалната и местната периодика, които обаче в класацията присъстват съвкупно, а не по заглавия. Следва в. “Труд” с 37%.
“България вече не е лидер в избягването на новини (60%), докато все повече граждани се обръщат към чатботове с изкуствен интелект за всекидневни новини”, отбелязва Лада Т. Прайс. В миналогодишния си доклад, когато бяхме сред първенците в света по незаинтересованост към новините, тя беше установила, че като цяло пресата претърпява значителен спад от 10% в рекламните приходи.
В търсенето на новини трите големи телевизии - Нова тв, Би Ти Ви и БНТ, получават най-големия дял от вниманието на аудиторията.
Сред вестниците след “24 часа” (22%) е местната преса, която седмично се чете от 15%. “Телеграф” се търси от 13%, “Труд” - от 9%, “Капитал” - от 7%, и “Марица” - от 5%.
Сайтът ни 24chasa.bg е на първо място сред вестникарските платформи онлайн
и на пето място изобщо в класацията. Седмично го следят 26 на сто - почти една трета от активно четящите в България.
Преди него са само телевизионни сайтове и т.нар. новинарски агрегатори, които не създават собствено съдържание - на Нова тв (41%), на Би Ти Ви (37%), novini.bg (27%) и новините на пощата ABV (27%).
Другите вестникарски сайтове в класацията са местната преса, показана съвкупно - 14%, “Труд” (11%) и “Капитал” (11%).
“Използването на големите новинарски марки в България остава до голяма степен непроменено както в традиционните, така и в онлайн платформите. “Нова тв нюз” - собственост на “Нова Броудкастинг Груп”, и “Би Ти Ви Нюз”, собственост на “Би Ти Ви Груп”, запазват доминиращите си пазарни позиции и продължават да осигуряват над 90% от общите рекламни бюджети”, пише още в доклада на “Ройтерс”.
Същевременно най-високо доверие отново получават обществените медии БНР (56%) и БНТ (55%). Впрочем “подобни са и резултатите от проучванията, които осъществи и Съветът за електронни медии (СЕМ) наскоро”, обяви председателят на съвета Габриела Наплатанова във фейсбук, където коментира данните от доклада на “Ройтерс”. По думите ѝ той е красноречив за състоянието на медийната среда у нас.
“Силно влияние има политическата нестабилност от изминалата година и протестите, които доведоха до предсрочни избори. Отбелязва се забавянето на промените в законодателството при приемането на текстовете от Европейския акт за свобода на медиите. В Министерството на културата беше създадена работна група, която да подготви предложенията за изменения в Закона за радиото и телевизията и се надявам работата по текстовете да продължи. Докладът за България изброява казусите с посегателства над журналисти и срещу медийната свобода, които станаха публично известни и бяха повод за позиции от страна на СЕМ.
Положителното е, че в документа за България леко е спаднало нивото на избягване на новини сред българите, но нивото на незаинтересованост продължава да е много високо.
В глобален мащаб - “платформизация” на потреблението на медийно съдържание.
За първи път социалните мрежи и видео платформите са по-популярни от телевизията
и новинарските сайтове и приложения”, пише Наплатанова във фейсбук.
Данните в доклада показват, че като цяло доверието в новините у нас е най-ниското от 2018 г. насам - 21%, със спад от 5% от миналата година. За сравнение доверието в световен мащаб е 37%, което също не е твърде висок резултат. До голяма степен това се дължи на фалшивите новини, които се препредават по социалните мрежи или са генерирани с изкуствен интелект.
Същевременно фейсбук продължава да е най-използваната социална мрежа у нас, като 66% търсят в нея…
Read the full article at 24 Chasa →