До края на август 2026 г. активите на държавните дружества "ТЕЦ "Марица Изток 2" и "Мини Марица Изток" трябва да бъдат извадени от капитала на сегашния им собственик – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), и обособени в отделен своеобразен въглищен холдинг. Целта е да се спасят 1 млрд. евро безвъзмездно финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Получаването им е пряко обвързано с реформата в БЕХ, изисквана от Брюксел, за да се спре субсидирането на губещите и замърсяващи въздуха мини и ТЕЦ с приходи от печеливши дъщерни дружества на холдинга като АЕЦ "Козлодуй", "Електроенергийния системен оператор", "Булгартрансгаз".
Реформата бе дълго отлагана и дори блокирана от предишното мнозинство на ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП в парламента. Но с наближаващото приключване на изпълнението на реформите и проектите по ПВУ, от което зависи колко пари от Европа ще влязат с отънялата държавна хазна, ножът е опрял до кокал.
Страшно много работа за под три месеца
Затова и миналата седмица правителството на Румен Радев даде мандат на енергийния министър Ива Петрова да предприеме действия по изваждането на двете дружества от структурата на БЕХ. Сега екипът ѝ има по-малко от два месеца и половина да реши сложното уравнение как да се обезпечат заплатите на хилядите работници в две губещи предприятия , които в момента се плащат от компанията майка БЕХ. Освен това пред двете дружества няма перспективи за развитие. Те отдавна са със затихващи функции.
Ако ТЕЦ "Марица Изток 2" не пласира скъпата си енергия в общ пул с евтината ядрена от АЕЦ "Козлодуй" и водната от НЕК на пазара за бита, централата ще затъне тотално.
Още по темата
"Мини Марица Изток" пък съвсем са свили пазара си, след като работата си спряха двете въглищни централи на AES и "КонтурГлобал". Днес въгледобивното предприятие продава само на държавната ТЕЦ и ТЕЦ "Бобов дол" на Христо Ковачки. Така че е доста илюзорно ТЕЦ-ът и мините да издържат до 2038 г. , както премиерът Румен Радев обяви след разговорите си с председателката на Еврокомисията Урсула хон дер Лайен.
Но не е само това – изваждането на мините и въглищната електроцентрала от капитала на БЕХ означава намаляването му. Съответно това е сигнал към облигационерите на емисиите на холдинга за 1.4 млрд. евро. Отделен е въпросът със задълженията на мините към компанията майка.
Огромни разходи за затихващи дружества
Въгледобивното предприятие реално от 2024 г. г. е на хранилка в БЕХ , който директно плаща заплатите на над 6350 служители, добиващи суровина за работата на едва четири блока - три на държавната ТЕЦ и един на "Бобов дол". Според данните на енергийното министерство техните заплати и осигуровки са коствали над 364 млн. лв. през 2025 г. Затварянето на т.нар. американски въглищни централи през февруари 2024 г. и май 2026 г. не доведе до свиване на персонала на мините, нищо че работата им намаля драстично.
Според последния публичен финансов отчет на БЕХ – за деветчесечието на 2025 г., холдингът има поредица от сключени договори за заеми от общо 250 млн. лв. за "Мини Марица Изток". Повечето от тях са просрочени. Самото въгледобивно дружество във финансовия си отчет за първото тримесечие на 2026 г. отбелязва, че има пасиви за общо 220 млн. лв., от които 173.7 млн. лв. са към собственика му. Загубата му за януари-март тази година е над 21 млн. лв.
При ТЕЦ "Марица Изток 2" положението не е по-розово. Чистата загуба за деветмесечието на 2025 г. е 235.7 млн. лв. , докато година по-рано тя е била близо 61 млн. лв. Централата също има дългосрочни задължения за над 86 млн. лв. към онзи период, но поне е изчистила немалките си предишни дългове към БЕХ. В централата работят над 2200 души. Разходите за техните заплати и осигуровки през 2025 г. са били за влизо 161 млн. лв.
Сметки с европейски и бюджетни пари
Още по темата
"За да се отделят реално двете дружества от корпоративната структура на "Българския енергиен холдинг" към август месец тази година, трябва да свършим страшно много работа" , коментира енергийният министър Ива Петрова пред Mediapool. По думите ѝ не става въпрос за просто изваждане на едни дружества: "Това изпълнение трябва да бъде съпроводено с ясен план за финансиране на тези дружества, с инвестиционен план, визия как се случва трансформацията им, която да е част от интегриран план за целия комплекс "Марица изток", защото става въпрос за свързани активи" .
От думите ѝ става ясно, че финансовият план за бъдещия въглищен холдинг се гради около предвидените в Плана за справедлив преход на въглищните региони 243 млн. евро за рекултивация на мините, както и около изпълнението на решение на парламента от преди две години за отпускане от държавния бюджет на 250 млн. лв. в продължение на четири години със същата цел.
И двете финансирания обаче са още "в морето".
За 243-те милиона евро от Фонда за справедлив преход регионалното министерство, което управлява европейските и националните средства в него, беше обявило процедура за набиране на проекти от държавната и други мини . Те трябваше да…
Read the full article at Mediapool.bg →
BG