How is Trump wasting his chance to make peace in Ukraine?

Когато Доналд Тръмп встъпи в Белия дом през януари 2025 г., осигуряването на бързо прекратяване на войната в Украйна беше сред основните приоритети в неговата външнополитическа програма. Въпреки политическата съпротива той продължи да преследва тази цел в началото на втория си мандат, като възобнови диалога с руския президент Владимир Путин и започна паралелни дипломатически преговори с Киев и Москва.

Осемнадесет месеца по-късно обаче мирните преговори затънаха в застой, а войната само се изостри. Вината за най-скорошния неуспех се носи от отклоняването на вниманието на САЩ към Близкия изток, но провалът на инициативата на Тръмп има по-дълбоки корени.

Просто казано, усилията на Тръмп в Украйна до този момент са били контрапродуктивни, като са отдалечили мира, вместо да го приближат. Фундаментални недостатъци в преговорния процес са подкопали усилията за постигане на примирие и са създали нови пречки пред сключването на краткосрочно примирие, които ще бъдат трудни за преодоляване.

Ако администрацията на Тръмп наистина иска да сложи край на конфликта в Украйна, ще трябва да преосмисли подхода си. Това означава да се престане да се набляга на териториалните въпроси, да се гарантира, че САЩ дават само реалистични обещания на всяка от страните, и да се премахнат бариерите, за да се включат всички страни и най-чувствителните политически въпроси. Пренасочването на настоящия мирен процес няма да е лесно, но тъй като прозорецът за сключване на споразумение се затваря, това трябва да стане спешно, пише за RS д-р Дженифър Кавана, старши научен сътрудник и директор по военен анализ в Defense Priorities.

Първата грешка, която допуснаха американските преговарящи, беше да изведат въпроса за територията в центъра на преговорите за прекратяване на войната. Когато започна, „специалната военна операция“ на Русия не беше насочена към териториално завоевание. Вместо това целите на Москва бяха политически, включително предотвратяване на бавното придвижване на Украйна към Запада и спиране на интеграцията ѝ в западните (и натовски) военни институции. Всъщност в началото на конфликта, когато Украйна и Русия се срещнаха в Истанбул, двете страни бяха на път да постигнат споразумение, при което украински политически отстъпки щяха да бъдат разменени срещу пълно руско изтегляне от териториите, завзети по време на кампанията през 2022 г.

Територията придоби по-голямо значение с течение на времето, след като Путин прие конституционни закони, с които включи областите, претендирани по време на конфликта, и тъй като войната се превърна в изтощителна, което направи по-амбициозните политически цели на Русия недостижими.

Въпреки това американските официални лица засилиха и насърчиха този фокус върху териториалния компромис като ключ към прекратяването на войната, първо като оказаха натиск върху преговорния екип на Украйна да приеме териториални отстъпки като условие за мир, а след това, след срещата на върха в Анкъридж през август 2025 г., като предложиха Украйна да се оттегли от частта от Донецк, която Киев все още контролираше, за да улесни постигането на примирие. В резултат на това размяната на „територия срещу гаранции за сигурност“ се превърна в централната парадигма на мирните преговори, като администрацията на Тръмп обещаваше неясни ангажименти за сигурност на Украйна, ако тя се оттегли от въпросната територия.

Сега централната роля на териториалния въпрос в преговорния процес се превърна в сериозна пречка за мира.

Истинските основни причини за войната — приобщаването на Украйна към Запада и настъпването на НАТО към границите на Русия — се поддават на компромис и взаимни отстъпки, създавайки пространство за споразумение. По въпроса за територията обаче позициите на двете страни изглеждат несъвместими. Русия и Украйна не могат едновременно да контролират спорната територия. Дори споразумение за споделен суверенитет би изисквало единна административна власт, отговаряща за правните въпроси и данъчното облагане.

Лидерите на Г-7 увеличат доставките на оръжие за Украйна

17.06.2026 | 10:08 ч.

Но поставянето на териториалния въпрос в центъра на преговорите не беше единствената грешка, допусната от американските преговарящи.

Едно устойчиво споразумение за прекратяване на войната в Украйна трябва да съдържа условия, които съответстват на реалността на бойното поле, тъй като никоя от страните не може да очаква резултат, който не е спечелила чрез бойни действия. Вместо да подтикне двете воюващи страни към такова споразумение, обаче, Вашингтон ги е отдалечил от него, предлагайки нереалистични обещания, от които Русия и Украйна сега не желаят да се откажат.

Към Украйна администрацията на Тръмп на моменти е говорила за „подобни на член 5“ гаранции за сигурност, които вероятно няма намерение да предостави. Още от времето на Джордж Х. У. Буш президентите са били ясни, че воденето на война с Русия заради Украйна (както би се подразбирало от такава гаранция) не е в интерес на САЩ.

Изглежда, че Вашингтон е намекнал на Русия, че би могъл да…