Testing her powers with Ajax and returning to the Avenue.

Кубинският премиер Мануел Мареро представи вчера пред депутатите масивен пакет от реформи, включващи приватизация на голяма част от икономиката на Куба. Мерките, подкрепени от Кубинската комунистическа партия и бившия лидер Раул Кастро, са споразумени като най-голямата промяна в социалистическия модел на страната след революцията на Фидел Кастро през 1959 г. Премиерът изложи подробен списък от 175 мерки, които ще превърнат държавните предприятия в частни търговски дружества, ще позволят на частни банки да работят в финансовия сектор и ще отворят врати за частно строителство. Освен това мерките ще намалят бюрократичните пречки за частни предприятия и предприемачи. Тези реформи са предопределени да помогнат на Куба да се справи с тежките американски санкции, които са сериозно ударили икономиката на страната.

Изразени са различни аспекти на реформите. Въпреки че Кубинската комунистическа партия традиционно е защитавала идеята за пазарна икономика като противоположна на социализма, тези мерки са приети като необходима стъпка за оцеляване на страната под натиска на САЩ. През месец март беше повдигнато обвинение срещу Раул Кастро във връзка със свалянето на самолети с хуманитарна помощ през 1996 г., но той подкрепи реформите в писмо, представено пред Политбюро. Кубинският президент Мигел Диас-Канел, който е върховен ръководител на страната, призова депутатите да запазят вярата си в социалистическото минало на Куба, но призна, че реформите са спешни и необходими. Той посочи, че трябва да се освободи производството, да се увеличи продукцията и да се намали броят на ограниченията.

Реформите, които са изложени в близо двучасова реч на премиера, са в основата на тежка икономическа криза, която е последствие на американските санкции. Санкциите на администрацията на Доналд Тръмп, особено нарушенията на доставките на петрол и горива, са довели до спиране на икономиката и загуба на вноса. Това е довело до трудности с доставките на енергия, резки колебания в цените и недостиг на основни потреби като вода, лекарства и горива. Населението на страната страда от спиране на тока, растяща инфлация и други проблеми, които са направили икономическата ситуация в Куба по-тежка от всякога в историята на страната след революцията.

Въпреки че Кубинската комунистическа партия традиционно е следвала принципите на Маркс, които изключват пазарната икономика от социалистическото строителство, държавните ръководители са настоявали, че настоящите промени са необходимо стъпка за подобряване на социализма. Президентът Диас-Канел и премиерът Мареро са подчертели, че целта на реформите е да се повиши качеството на живот на населението. Те са изразили увереност, че промяната в икономическия модел ще бъде в полза на народното благополучие, въпреки че това означава да се откаже от някои от основните принципи на социалистическата икономика.

Съществува и натиск от страна на САЩ, който е довел до нови реформи. Съществува и възможност, че реформите ще бъдат приети от Националното събрание, както е традиционно в еднопартийната система на Куба. Въпреки че мерките са в основата на дълго време, натискът от американските санкции ги е изведал на преден план. Реформите са възприети като необходима стъпка за оцеляване на страната, но също така са изправени пред сложни политически и икономически избори. Въпреки че Куба е в тежка икономическа криза, реформите са изразени като необходима стъпка за развитие, въпреки че това може да доведе до промяна в социалистическата икономика.